Протестите на студентите от Босфорския университет в Истанбул – опит за обзор

В началото на месец Февруари, протестите на студентите от Босфорския университет(на тур.ез. Boğaziçi Üniversitesi), в Истанбул ескалираха отново. Протестите, започнаха в началото на месец Януари, след като фашистката олигархия в Турция, назначи Мелих Булу, член на управляващата ПСР, за служебен ректор на университета, без да бъдат проведени избори, като направи още една крачка към ликвидацията на последните трохи от фасадната демокрация в страната. Протестите пренесли се и в други градове на Турция, се превърнаха в най-мащабните протести против фашистката олигархия след като през 2016 беше наложено фактически постоянно действащо извънредно положение.

„При земетресенията умират бедните, а не богатите. Основният проблем е бедността.“

Тези думи, бяха изречени от един от известните сеизмолози в Турция, проф. д-р Йовгюн Ахмет Ерджан. От голямо значение, е че тези думи описващи реалността в страната, този път бяха изречени, не кой да е друг, а от един учен.

Земетресение в Измир: Фашизмът разрушава, народът съгражда наново

На 30 Октомври 2020 година град Измир, разположен на брега на егейско море, беше ударен от земетресение с магнитут от 7.0 по скалата на Рихтер. Според информацията на Главна Дирекция „Бедствия и управление на извънредни ситуации“(AFAD) достъпна към 08:13 на 2.11.2020, при земетресението са загинали 79 души, а 962 души са били ранени. При всяко земетресение, наводнение, във всички бедствия народът е този, който дава жертви. Раните от поредното бедствие ще бъдат излекувани със солидарността и единството на народа.

Съпротивата в затвора в град Буджа – 21 Септември 1995 година

Буджа беше нашето достойнство, чест, късче от родината

От близо месец и половина в затвора в град Буджа, разположен в агломерацията на град Измир, западна Турция, периодично имаше стълкновения между революционерите-политически затворници от една страна и надзирателите и жандармеристите от друга. След като на 17 Юли 1995 година, четирима революционери -Али Ръза Курт, Бюлент Пак Джелялеттин Али Гюлер и Тевфик Дурдемир сами бяха успели да сложат край на своето пленничество, чрез бягство от затвора, репресиите срещу всички останали политическите затворници се бяха увеличили. Класовите врагове, които не успяваха да преглътнат бягството на четиримата революционери и за това отнеха всички съществуващи права на полит.затворниците.

След т.нар. „акция свобода“ по време на която революционерите бяха успели да избягат от затвора беше започнала съпротива под различни форми срещу репресиите на класовите врагове. На 18 Септември 1995 година, съпротивата достига своята връхна точна като полит.затворници започват да отказват да се подлагат на ежедневното преброяване провеждано от надзирателите. Чрез това преброяване се прави проверка за бегълци и се извършва веднъж на всеки 24 часа или по 2 пъти на ден – сутрин и вечер. След като започват да отказват да бъде извършвано преброяване, полит.затворниците издигат барикади пред вратите на килиите и отделенията. Вратите на отделенията отварящи се към двора също биват блокирани. Управата на затвора на свой ред спира водоподаването към отделенията. Но въпреки това съпротивата продължава.

На 21 Септември 1995 година коридорът на отделението, в което се намират революционерите – политическите затворници изведнъж се изпълва с десетки жандармеристи с каски, щитове и палки. Начело на колоната от жандармеристи, бяха прокурорът на затвора, директора на затвора, подполковник от жандармерията, капитанът – командват ротата на жандармерията охраняваща затвора, и помощник-прокурорът. Изведнъж дългият коридор потъна в мрак. Прокурорът каза: „Дойдохме да ви преброим.“ „Ще ви преброим на всяка цена!“… Отговорът на революционерите не закъсня, без много колебания те казаха: „Никога!“ „Докато ние сме живи, вие няма да можете да ни преброите!“

Сражението в Буджа вече беше започнало. Революционерите бяха превърнали, всичко каквото имат в оръжие срещу класовите си врагове. Въпреки десетки гранати със сълзотворен газ хвърлени срещу тях, никой вътре нямаше намерение да се предава. Своеобразната Битка в Буджа беше се ожесточила още повече. В отделението бяха нахлули десетки жандармеристи с каски щитове и палки. Полит.затворниците се бореха с всички сили. Телата им се бяха превърнали в същински оръжия, след командата „Атака!“ те тръгнаха устремени към врага. Сражението вече наближаваше към своите последни мигове. Революционерите отбраняваха отделението сантиметър по сантиметър срещу врага. Врагът продължаваше да изтезава безжизнените телата на загиналите. Коридорът пред отделението се беше превърнал в река от кръв.

С цената на мъченическата гибел на тримата революционери: Туран Кълъч, Угур Саръаслан и Юсуф Баа, беше извоювана „свободата“ на революционерите в затвора в Буджа.

След като се разпространява новината за клането в Буджа, революционерите-политически затворници в цяла Турция, преминават към генерална съпротива. В започналата на 23 Септември, в 23 затвора гладна стачка се включват общо 1200 революционери – мъже и жени. Гладната стачка срещу репресиите и убийствата в затворите продължава 43 дни, и завършва с победа – врагът е принуден да възстанови обратно всички права, които имат полит.затворниците.

---

Източник: „Нашата кратка история“, издателство на Народен Фронт-Турция, 2018г., стр. 120.

Двама политически затворници в Турция, бяха отведени насила в затворническа болница за подлагане на насилствена медицинска интервенция

Вчера вечерта около 18:30 часа, адвокатите от Правно Бюро на Народа(Halkın Hukuk Bürosu) в своя официален профил в социалната мрежа туитър, съобщиха че политическите затворници Дийдем Акман и Йозгюр Каракая, които от 19 Февруари 2020 година, провеждат смъртна гладна стачка с искания за подобряване на условията в затворите и справедливи съдебни процеси, Акман и Каракая са били изведени насила от своите килии в късния следобед вчера и са били отведени в болницата на комплекса от затвори „Шакран“.

Правно Бюро на Народа – Декларация от 17.03.2020

Адвокатите от Правно Бюро на Народа, успяха да се срещнат с политическият затворник Мустафа Кочак, след продължилите 5 дни мъчения. По-долу представяме превод на пълния текст на декларацията на юристите от Правно Бюро на Народа от 17 Март 2020, срещу насилствената медицинска интервенция и мъченията, които бяха включени в доклад за упражнените върху Кочак мъчения.

Политически затворник провеждат смъртна гладна стачка в Турция беше подложен на насилствена медицинска интервенция

Днес около 15:30 часа адвокатите от Правно Бюро Народа, в своя официален профил в социалната мрежа туитър заявиха, че политическият затворник Мустафа Кочак, който от 255 дни провежда смъртна гладна стачка с искане за справедлив съдебен процес е бил подложен на насилствена медицинска интервенция.

Вчера около 16:00 часа местно време, Мустафа е бил изведен насила от своята килия в изолационния затвор Шакран, разположен край град Измир и е бил отведен против волята му в затворническата болница под претекст, че има опасност за живота му. Лекарите са забранили Мустафа Кочак да провежда свижданията със всички, под претекст че съществува висок риск от възникване на инфекция, поради тази причина адвокатите му не са могли да осъществят среща с него.

Адвокатите от Правно Бюро на Народа, заявиха че се имат опасения относно здравето и живота на Мустата Кочак, тъй като насилствената медицинска интервенция изразяваща се във вливане на хранителни вещества и медикаменти в организма, може да доведе до осакатяване, тя е метод за мъчение. Мъчението е престъпление срещу човечеството.

Мустафа Кочак, който е бил отведен насила в болницата, под претекст, че има опасност за живота му, трябва незабавно да бъде освободен след преглед в съдебна медицина. Направените от адвокатите му заявления в тази връзка, са били отхвърлени.

Според информация предоставена от близките на Мустафа Кочак, в първият момент докато е бил в съзнание той е успял да откачи серума и системите, към които е бил свързан против волята му. Няма информация относно какво е актуалното здравословно състояние на Мустафа Кочак.

Бащата на Мустафа Кочак, Хасан Кочак призова всички които подкрепят борбата на неговият син да отидат в Измир и да покажат своята подкрепа.

Съпруга на работник започна седяща стачка в негова подкрепа

На 9 Януари, Айча Кълъч съпруга на работника Махир Кълъч, който от месец Август 2019 насам провежда безсрочна гладна стачка за своето работно място в предприятието за комунални услуги на община Измир, обяви че започва да провежда ежедневна седяща стачка във времето от 12:00 до 14:00 часа пред сградата на голяма градска община Измир, западна Турция.

Полицаи заставили майка на полит.затворници да им стане информатор

На пресконференция състояла се в края на миналата седмица в град Измир, Кадер Инджи-майка на младите революционери братята Хаакан и Улаш Инджи, заедно със своите адвокати и един от синовете си, разказа за това, как агенти на политическата полиция са я заставили да стане техен информатор.

Работникът Махир Кълъч отново започна борба за работното си място

Работникът Махир Кълъч, на два пъти в рамките на една година проведе 2 продължителни гладни стачки, в резултат на които успя да извоюва своите права. Или ако трябва да бъдем по-точни на два пъти се опитаха да го измамят. Заради това, че обещанията дадени на 2 пъти така и не бяха изпълнени, Махир Кълъч отново започна ежедневна седяща стачка пред сградата на областния съвет на основната опозиционна Републиканска Народна Партия(на тур.ез. Cumhuriyet Halk Partisi-CHP).