Техните последни думи

Последните думи на Дениз Гезмиш, Хюсеин Инан и Юсуф Аслан, минути преди всеки един от тях да бъде обесен в двора на централния затвор в Анкара.

Дениз Гезмиш:

„Да живее напълно независима Турция! Да живее Марксизма-Ленинизма! Да живее братството на Кюрдския и Турския народ! Долу Империализма! Да живеят работниците, селяните!“

Хюсеин Инан:

„Аз без да търся никаква лична изгода се борих за щастието и независимостта на народа си. До този момент аз носих с чест това знаме. От тук нататък, аз предавам това знаме на турския народ. Да живеят работниците, селяните и да живеят революционерите. Долу фашизма.“

Юсуф Аслан:

„Аз умирам с честта си само веднъж, в името на независимостта на моята страна и щастието на народа ми. Вие, тези които ни обесвате ще умирате всеки ден във вашето безчестие. Ние служим на народа си. Вие служите на Америка. Да живеят революционерите! Долу фашизма!“

Техните последни писма преди да бъдат обесени

Последното писмо на Дениз Гезмиш, което той написва до своето семейство, преди да бъде обесен.

Те са водачи на Революционната борба

Краят на 1960-те и началото на 1970-те години са периодът на зараждането на Революционната борба в Турция. Зараждащата се революционна борба, намира своят пряк израз в създаването на 3 революционни организации, които приемат за свой основен принцип въоръжената борба. Те защитават тезата, че освобождението е възможно чрез Народна Война, чрез своите акции те се опитват да приложат на практика тази теза.. Тези организации са: Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция(на тур.ез. Türkiye Halk Kurtuluş Partisi-Cephesi); Народно-Освободителна Армия на Турция(на тур.ез. Türkiye Halk Kurtuluş Ordusu); Работническо-Селска Армия за Освобождение на Турция(на тур.ез. Türkiye İşçi-Köylü Kurtuluş Ordusu)… Или както са по-известни сред широката аудитория: THKP-C; THKO; TİKKO.